Петте елемента на природата — елемент земя, елемент вода, елемент огън, елемент въздух и елемент пространство (или етер) са основните градивни елементи на цялото творение. Всичко в природата, включително нашите тела и умове, е съставено от елементите. Елементите стават все по-леки и по-фини, докато преминават от плътността на земята към прозрачността на въздуха и пространството. Въпреки че и петте елемента винаги присъстват в природата (в различна степен), финото, всепроникващо качество на въздушния елемент е по-лесно възприемано като вездесъщо. Тъй като въздухът не може да се види (освен ако не носи влиянието на друг елемент като дим от огън или мъгла от вода), ние обикновено го идентифицираме, като станем свидетели на неговия ефект. Ние усещаме въздуха с вдишването и издишването на дъха си, разпознаваме го като люлеене на дървета и трептене на листа и го свързваме с океанските приливи и отливи или облаци, движещи се по небето. Поради това вездесъщо, но невидимо влияние, въздухът се свързва с Духа. Животът ни зависи от невидимото присъствие на въздуха. Елементът въздух е свързан с кожата и способността ни да докосваме и усещаме. Силата на действие, свързана с въздуха, е свързана с нашите ръце и способността ни да хващаме и пускаме.

 

Наличието на въздушен елемент

Всичко в природата (включително нашето тяло и ум) е пропито с Дух и е съставено от същите пет основни елемента земя, вода, огън, въздух, етер или пространство. Всеки от елементите може да ни вдъхнови. Можем да намерим изцеление, сила и устойчивост чрез съзнателна връзка с природата.

Ето три неща, които трябва да имате предвид относно елемента въздух и връзката ни с него.

1. Навсякъде е. Ние не го виждаме.
2. Ние зависим от него. Обикновено не сме наясно с това – освен ако не можем да получим достъп до него.
3. Въздухът е двигател на всичко, което се движи. Той е агент на промяната и може да пречиства и повдига. Едва сме започнали да се учим как да си сътрудничим с него.

Въздухът е метафора за Духа. Има го навсякъде. Ние зависим от това. Това кара нещата да се променят.
Въздухът е всепроникващ. Това е от съществено значение и ние разчитаме на него. Докосва всичко и се движи със свобода. Това е съществуване без форма.
Ние буквално не можем да живеем без въздух, но често забравяме, че дори го има. Наблюдаването, забелязването и усещането може да бъде молитвена врата към Божествената памет.

Йоан 3.8 Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.

Можем да го почувстваме и да забележим влиянието му, ако се вгледаме и обмислим какво докосва и движи. Бризът, който духа през дърветата, кара листата да шумолят, вятърът раздвижва океанските вълни, а въздушната китара прави тихата си музика! Можем да усетим дъха в дробовете си.

По същия начин е и с Духа, с Бога. Ние не можем да видим Бог, източника и подкрепата на нашия живот, но можем да интуитивно доловим, разпознаем и почувстваме тази Реалност. И можем да го опознаем директно.

Във времена на беда можем да извикаме: Боже, къде си? Или се питате как Бог е позволил нещата да се случат. Но въпросът всъщност е: Къде сме? Къде съм? Тук ли съм, присъствам с този дъх, това съществуване, този момент? Или съм погълнат от мисли – притеснения, тревоги, планове, желания или спомени? Като се има предвид тенденцията вниманието ни да блуждае, как да стигнем?
Има една поговорка, която ни дава представа: Понякога се самосъжалявам, когато през цялото време ме носи по небето силен вятър.

Пристигането е просто: Дишайте съзнателно. Свържете се с Духа, който е дъхът на нашия дъх, дъхът вътре в дъха. Чакаме и се радваме на първата глътка въздух. Неподвижният дъх е вратата към трансцеденталното (безраждане-безсмъртност). Движещият се дъх е вратата към проявлението (въплъщението). Духът е вездесъщ. Благодатта е вездесъща. Всичко, което трябва да направим, е да вдигнем платната си, да го осъзнаем и да се обърнем към него.
Въздушният елемент движи всички останали елементи. Той е катализатор за промяна и трансформация – като Духа. Можем да използваме нашето съзнание за въздуха и дишането, за да променим ума си и съзнанието си. Можем да забавим темпото и съзнателно да се свържем с нашата същност с осъзнаването на дъха си. Можем да оставим ума да потъне в сърцето. Просто присъствайте.

Чувствата идват и си отиват като облаци в небето. Съзнателното дишане е моята котва.

Въздушният елемент се намира в сърдечния център на финото тяло – основното жилище на Господа на любовта.
Качеството на въздуха може да ни помогне да се издигнем. Може да ни помогне да се променим и да излезем от „заклещването“, като съзнателно се откажем от вкопчването или съпротивата срещу промяната. Способността ни да докосваме и чувстваме е сетивната връзка на въздуха в тялото, а способността ни да хващаме и пускаме е свързаните с нея действия. 

 

Как въздухът може да ни помогне да се научим да се отпускаме?

Понякога не можем да получим отговор на молитвата си, защото не сме отворени към него. Ние започваме молитва, знаейки какъв искаме да бъде отговорът и ако това не се случи, казваме, че молитвата ни не е получила отговор. Въздухът има пречистващ ефект. „Проветряваме“ неща, които са остарели – като отваряне на прозорец или оставяне на дрехи да изсъхнат. Ние се отлепяме, като отваряме сърцата и умовете си за движението на Духа в живота ни. Можем да попитаме: Какво би било като чист въздух? Пусни и виж какво ще се прояви. Откриваме, че когато се откажем от вкопчването, ние се отказваме от страданието.

Лечебната сила и присъствие е тук сега с нас, чрез нас. Можем да възнамеряваме да бъдем лечебно присъствие. Изисквайте тази сила, осъзнайте я, като дъха на Бог, който ви диша, диша всичко, което е.