Христос можеше да унищожи не само римската войска, но и цялата Римска империя, обаче Той прие страданията, които Му бяха определени да измине. Христос носи до едно място дървения кръст, но после го хвърли на земята и каза: “Да нося страданията на хората, разбирам, но да нося дървен кръст – не разбирам. Оттук нататък вие го носете.” 

Христос не искаше да носи дървен кръст и го свали на земята, а хората (в Негово име) и днес още носят кръстовете на врата си. Геройството на човека не се заключава в носене кръст на врата.
 

Когато дойде страданието, сложете го на гърба си и го носете, без да ви знаят хората. Това е живият кръст, това е геройство.

 

А не това – сложите едно малко кръстче на врата си, всички да го виждат. 

Дойде ли страданието, превърнете го в добродетел. Христос издържа на поруганията на цял народ, на множество войници. Той понесе всички страдания с Любов, но дървения кръст хвърли на земята. Днес християните целуват само дървени кръстове. И защо не вървят работите им напред? Защото те сложиха на вратовете, на главите си именно този дървен кръст, презрян от самия Христос.
 

Време е вече хората да се стремят към съвършенство, към истинско знание, към Любов, Мъдрост, Истина.

Време е да се откажат от дървените и металическите кръстове.

Из беседата “Стремеж към съвършенство”;
Втора лекция от Учителя, държана пред Общия окултен клас на 22 септември 1926 г., София