Дишането е жизненоважна функция на човешкото тяло. Свикнали сме да го приемаме за даденост – то просто се случва от само себе си. Всъщност дишането на съвременния човек е далеч от естественото, изменило се е значително. Затова имаме нужда да му обръщаме специално внимание и да се научим отново да дишаме истински – така, както наистина имаме нужда да дишаме, за да бъдем добре.
Модерният начин на живот ни причинява плитко, недостатъчно дишане, учестен сърдечен ритъм и тревожни мисли. Отделя ни от усещанията в тялото и нарушава връзката с интуицията. Тези фактори малко по малко влошават качеството ни на живот и предизвикват нежелани физически и психически симптоми.
За да се върнем в реалността, в тялото си и неговите усещания, да се върнем към същността си, да чуем душата си – достатъчно е да си спомним как се диша истински.
В учението, което Учителя Беинса Дуно предава чрез своите беседи, упражненията за дишане са от особена важност.
Ето как Учителя обяснява функцията на дишането в човешкия живот:
Човек трябва да прави поне 15-20 вдишвания и издишвания в минута. Когато някой заболява, дишането му се ускорява — това се забелязва главно в слабогръдните. Когато се затрудни дишането им, те съзнателно го ускоряват, като мислят, че по този начин ще си помогнат. Но те не само че не си помагат, но положението им още повече се влошава.
Това показва, че за да бъде дишането на човека нормално, то трябва да отговаря на естествения ритъм в природата. Този ритъм е здравословен. Бързото, неправилно дишане на хората показва, че те бързат във всичко — те бързат да станат час по-скоро добри, учени, богати и силни. Това е неразбиране на нещата. Бързането не разрешава въпросите.
(Лъчи на живота, Съборни беседи (1937), София 1993)
Въздухът е носител на живота и ние дишаме единствено за да възприемем живота — уханието на Бога да остане у нас. И доколкото той остане у нас, разпространява се по цялото тяло. Дишането е един велик процес — процес на възприемане на Божието Дихание: Както е Диханието на Бога, така да бъде нашето дишане. […]
Като дишаме, да получим благородния импулс на Божественото. При вдишването ние получаваме Божествения Импулс, а при задържането на въздуха ние се стараем да задържим у нас този импулс — хубавото, доброто да остане в нас.
Пазете се от догматизъм. Упражненията ще правите на чист въздух. Всяко нещо, което човек прави, трябва да знае защо го прави. Не правете това, чиито причини и цели не знаете. По време на упражнението дръжте у вас мисълта, че дишате заради Господа — тази мисъл подмладява.
(Съзвучие, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. XVII (1937-38), т. II, Берлин 1994)
Дихателно упражнение
Ръцете, свити в юмрук, поставяте на рамената, разтваряте ръцете настрани, като вдишвате бавно въздух.
Задържате въздуха и след това спускате бавно ръцете надолу, отстрани на тялото и бавно издишвате.
Ако се уморите, починете малко и след това повторете упражнението още няколко пъти. По този начин вие приемате достатъчно прана от въздуха, кръвта се раздвижва, капилярите се разширяват и кръвообращението се усилва.
(Възможности за щастие, Съборни беседи от Учителя, София 1941)
По статията работи: Анна Бончева
