„Христос каза на Лазаря: „Лазаре, излез вън!" [...] Лазар беше съзнателен човек – той мислеше, разбираше, чуваше всичко и само чакаше някой да му каже – да стане и да излезе вън. Той беше жив, затова сполучи, придоби живота.

Законът за сполуките в живота има две страни. От човека зависи коя от двете страни ще хване. Мнозина изискват от живота или природата всичко. Те очакват всичко наготово.

 

Други пък, работят, правят усилия и по този начин предразполагат природата да им даде това, което са заслужили.

Първите седят на едно място, нищо не работят, никакви усилия не правят, а след това се чудят защо нещата не стават тъй, както ги желаят.

 

Правило е: всеки сам да се стреми да постигне своите копнежи и идеали.“

Лазаровден е подвижен празник, празнува се в последната събота преди Страстната седмица. Той е създаден в почит на Св. Лазар – ученик на Исус Христос, брат на Марта и Мария-Магдалена, и верен защитник на Учението. Според Светото писание, на Лазаровден Исус Христос възкресява поминалия се Лазар с думите: „Лазаре, излез вън!“ (Йоан 11:43) 

В българската традиция
 

Лазаровден свидетелства за периода на момеене

– преходът между детството и моминството при момичетата. След като една мома лазарува, тя вече може да демонстрира, че е готова за годеж и женитба. Затова най-важни на този празничен ден са лазарките – момичета на около 16 години, облечени в носии, събрани в групи по 4-5.

Лазарките посещават домакинствата в селото, за да пеят песни, да танцуват несключено хоро и да наричат за здраве и берекет. Стопаните ги даряват с монети, дребни дарове и сурово яйце, символ на вечен живот. На Лазаровден се плетат венци от върбови клонки, които на следващия ден – Цветница, Връбница – се окачват над входната врата за здраве и защита.

По статията работи: Анна Бончева