СТАТИИ

Помниш ли какво е да си дете?

Колкото повече порастваме, толкова по-мило и свидно ни става за детството, за безгрижните дни, изживени в смях и игри. Тогава някак по-лесно успявахме да се радваме на живота, въпреки проблемите си. Да, децата също имат проблеми, и то истински, не по-малки от тези на възрастните. И ако сега сме забравили това, добре е да си го припомним, особено ако имаме собствени деца.

На децата никак не им е лесно в света на възрастните, именно защото много възрастни са забравили как да бъдат деца. Имаме нужда повече да се вслушваме в децата, да вземаме пример от тяхното отношение към живота. В стремежа си да ги предпазим и да им дадем възможно най-доброто възпитание, понякога ние възрастните забравяме да позволим на децата просто да бъдат деца.

Магията на детството

Преди да бъдат прекършени от изискванията и страховете на възрастните, децата живеят в един вълшебен свят на доброта, доверие, любопитство, изследване и радост.

Ако успеем да съчетаем у себе си опита и мъдростта на възрастните със спонтанността и игривостта на децата, бихме могли по-лесно да постигаме състояние на блаженство в живота си.

Бихме творили красота всеки миг.

Често си разменяме пожелания да запазим детското в себе си, защото автентичното доверие в доброто е най-чистото състояние на духа. За едно дете, когато е спокойно и се чувства добре, светът е едно мирно, красиво и интересно място. Именно на това място детето може да бъде свободно, да проявява и развива потенциала си с лекота.

Винаги сме деца

Колкото и да растем, ние си оставаме деца – проявления на Божествения Творец. Наше право и изцяло наш избор е да живеем автентичната си същност. Независимо от трудностите в света, нашите небесни родители винаги ни пазят и се грижат за нас. Дават ни всичко, за което копнеем, за което мислим, за което работим. Не ни оставят сами да носим света на плещите си.

Ние винаги можем да им се доверим, да се отпуснем в техните любящи, грижовни невидими ръце. Винаги можем да се обърнем към тях с благодарност за хубавия живот, който са ни дали, и с молба за подкрепа. Хубаво е молитвата да извира естествено и спонтанно, от сърцето.

И все пак, ако сме в труден момент и не знаем как да се помолим, Учителя е дал “Молитва на детето”. Тя е кратка и има благоприятно действие за по-добра връзка с нашия Татко.

Молитва на детето

Подкрепяй ме, о Боже, Татко наш, във вси неволи да търпя и над съблазните всечасни да се въззема с чистота.
И хлебеца ми благославяй и въздуха, и чистата вода; и сън ми дай детски - чист и сладък, да бъда силен и крепък в труда. В сърце ми младо, Господи благий, изливай щедро Своята Любов, на всички страдащи да помагам и да вървя по пътя Ти нов. Ти, Който можеш всичко и грижиш се безспир за малките птички и за целия земен мир, о, Боже, бди над мене от Своя Слънчев свод, прати благословение над моя млад живот, да раста под Твоята благодат, под Твоята светла шир, да се събуждам с радост и да заспивам в мир.
Амин.