Беседите на Учителя чета от 1993 г., но започнах да посещавам сбирките на Братството на 22.03.1995 г. На третата сбирка донесоха нови книги, между които беше и „Великата майка” – I част, първото издание на варненската група. Вечерта прочетох първата беседа – много ми допадна; прочетох втората, третата – и в третата упражнението за 6-те слънца – мога, можеш... Учителя казва: „Ще започнете от 6-ти април”, а другият ден беше 6 април.
Гледам беседата е държана на 5 април – точно датата, на която и аз я чета. Нямах въобще време да се замислям, да разсъждавам дали да започвам или не, мислех, че това е повече от случайност. Побързах да си легна, че беше станало късничко, с надеждата да мога да стана преди 4 часа и да започна упражнението по описанието на Учителя.
Започнах упражнението права, обърната на изток. Две години ползвах електронен часовник, да отчитам точно по 4 минути, но от третата ги спазвах и без часовник. Първите месеци като започнах, всичко пукаше из стаята – библиотечни шкафове, врати, телевизор, лампи и понякога ме хващаше страх, но се сещах, че Учителя казва:
„Ще застанете тихо, спокойно, без всякакво смущение – нищо да не ви плаши”,
успокоявах се и продължавах.
Първата година съчетавах упражнението с дълбоко дишане.
Получаваше се едно ежедневно изчистване на тялото. Понякога усещах, че се получава добра концентрация, затопляне в слънчевия възел,
една пълнота, едно усещане, което не мога да сравня с нищо – като че ли са ти казали нещо приятно или че си вкусил това, което най-много обичаш, или че срещаш стар, мил, добър приятел.
Като започнах слънцата, имах болка около и под първия прешлен на гръбначния стълб и дори трудно издържах до края на упражненията права. Кога и как изчезна – не разбрах.
Доста често първите години през мен минаваше силна топлина, особено на 6-тото слънце, която ме изпотяваше, изгаряше, разтреперваха ми се коленете, прималяваше ми, но аз продължавах.
Упражнението има по-голяма сила, когато се прави на открито.
Започнах да възприемам живата природа със сърцето си. В гърдите ми като че ли се отваря нещо и от всяко цветенце, клонче, тревичка ми става мило, приятно, като че ли капката роса влиза в мен. Започвам да виждам всичко със съвсем други очи, като че ли дотогава съм била сляпа за толкова много неща.
Сега приемам хората около мен и със слабостите им. Разбирам ги.
Научих се да не мисля лошо за другите, да не одумвам близки и познати. Постепенно и другите започнаха да не говорят пред мен за трети лица. Когато реша да направя добро – нямам никакви пречки, напротив, като че ли някой върви пред мен и ми проправя пътя.
До четвъртата година имам чувството, че съм градила една къща от основите до горе. Много работа има, груба, изморителна, тежка. Петата година се правят вече довършителните работи - фаянс, боядисване. Вече си буден да наблюдаваш живота, да съпоставяш, анализираш, знаеш защо ти се дава някаква случка или среща.
По-едрите недостатъци си преодолял, остават ти дребните, които правиш почти несъзнателно, но и върху тях започваш да внимаваш, да ги избягваш, да не ги допускаш. Почваш да обичаш всички и всичко. Молиш Бог за всички. Чувстваш хората близки, свързани с тебе; ставаш по-отзивчив, чувстваш другите, имаш чувството, че и всички те те обичат, радват ти се, искат да са край теб.
Имала съм случаи да стана с главоболие, неразположение и като свърша упражнението – всичко ми е минало. Нервната система укрепва. На петата година имах едно много драматично преживяване и, ако бях със слаба нервна система, не бих издържала да запазя самообладание.
Всяка година това упражнение като че ли ме връща все повече и повече към детството – с чистотата, непредубедеността, вярата, детското отношение към хората.
Ако някой ден нямам възможност да направя упражнението, удължавам срока от шест месеца като към тях добавям броя на пропуснатите дни.
Освен това упражнение продължавам да чета Словото, размишлявам върху прочетеното, прилагам, правя и други психически и физически упражнения.
Опитностите от първите 6 години се отличават от втората, третата шестици. Кръгът е почти същият, но на по-високо ниво, спираловидно. Получавате такива подаръци, които нито има къде да поръчате, нито можете да ги поискате – само благодарите мълчаливо.
Това упражнение дава на всеки индивидуално, там, докъдето е стигнал в миналите животи, оттам започва, така че моите опитности може да не са и ваши, просто вие може да започвате от по-високо образование. Откъдето и да започне човек, упражнението дава много, така изпълняваме и повелята на Учителя:
„Аз съм ви давал различни методи, препоръчвал съм ви много опити, но досега никой не ги е приложил, за да опита силата им. Много опити сте правили, но не и тоя – сериозният, решителният опит.” (Огнената пещ, 17.04.1921)
Много братя и сестри споделят преживявания, свързани с упражнението.
Ако човек реши да го започне, не е хубаво за него да го прекъсва, идват много неприятности. По-добре да не се започва, ако не можете да постоянствате. (Упражнението е дадено за 6 години).
Сестра А.: „Много време си мечтаех и ми се искаше да бъда свободна. В разговор един брат ми каза: „След 3 месеца ще бъдеш свободна, сестра”. И след 3 месеца започнах третата година на Слънцата и разбрах, че те ми дават свободата.”
На всички братя и сестри, които мислят да започнат това упражнение мога аз да кажа, че няма да съжаляват нито за миг. Могат да започнат.
Споделен опит за упражнението „Мога“ от сестра М. Х. в книгата „Беинса Дуно. 100 години „МОГА”. Събор в Арбанаси, 22-24 септември 2017“
Пълно описание на упражнението и как точно се изпълнява, може да намерите в цитираната книга.
